Не отдавна, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков се опита да опровергае слуховете, че на територията на село Рогозина, област Добрич се извършват проучвания и добив на шистов газ. Преди около два месеца, Зелените заявиха опасенията си, че проучванията и добива на шистов газ са вече факт.
Твърдението на еколозите се базираше на започнатите действия на територията на село Рогозина, където е била забелязана сонда, както и камион с радиоактивни материали. Тезата на министър Трайков беше ясно изказана с твърдението, че след негова проверка е било установено, че в село Рогозина, община Генерал Тошево, се извършва дълбок сондаж за проучване и търсене на природен газ. Но в допълнение министърът споменава, че за този проект е направено проучване с радиоактивни материали, което е част от изследванията при търсене на нефт и газ и е рутинна процедура, многократно изпълнявана и на други обекти в страната.
Или иначе казано, според думите на министър Трайчо Трайков проучване и добив на шистов газ в село Рогозина няма, а сондажите и екипите разположени на това място извършват „сондажи по класическа технология за конвенционален газ”, но тук възниква въпросът за какво са радиоактивните материали, които по принцип се използват при проучването и добива на шистов газ?
Нашият екип се свърза с проф. Константин Щерев, който е специалист в областта на хидрогеологията, за да представи пред аудиторията технологията, процеса, приликите и разликите при проучването и добива на природен и шистов газ, използват ли се радиоактивни материали при добива на обикновен природен газ и изобщо може ли да се заблуди човек от начина, по който се добиват двата вида газ.
В отговор на запитването ни, той заяви следното:
”Разликата е огромна. Единствената прилика е, че и при двата вида се прави сондаж. Хидравлични разриви с тези свръх високи налягания с вкарване на всевъзможни токсични вещества са характерни само и единствено при шистовия газ”.
В допълнение той каза , че ”Шистовият газ винаги е замърсен със серни и амонячни съединения. От тук идва и другият проблем с радиоактивността. Шистите, които са богати на органика могат да се нарекат капани на урана, а той от своя страна живее стотици, дори милиони години”. Но това далеч не е най-лошото.” Когато говорим за уран трябва да споменем и радия, който когато се пробие шистовият пласт, попадайки във водоносната система, спасението от него е практически невъзможно, тъй като, за да се разпадне дори само на половина му трябват около 1600години”.
Това е коментарът, който направи проф. Константин Щерев за news359, но за голяма част от хората все още остава въпросът какво точно се случва на територията на село Рогозина, истина или заблуда е всичко това.Тук е мястото да си зададем въпроса, защо това проучване се крие зад друго такова, а именно това за природния газ?
Заключението оставяме на вас!
