Повод за жалбата е постановление от 27.09.2012 г. на Райна Гундева – четвъртият наблюдаващ прокурор в ОП Благоевград, назначен по ДП след самоотвода на Георги Мадолев. Сочи се от прокурора, че “в разпоредбата на чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.29 ал.1 т.1-5 и т.7-8 и ал. 2 НПК.
ДО ГЛАВЕН ПРОКУРОР
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЖАЛБА
От Тодор и Светла Димитрови, Благоевград, ул. “Иван Михайлов” 58А
e-mail: [email protected] GSM: 0898 64 41 91; 0898 45 99 72
Пострадали по ДП № 538/2008 г. по описа на РУ на МВР гр.Сандански
Сл. № 12/2011 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр. Благоевград
НП № 3551/2008 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Благоевград
ПП № 10339/2009 V по описа на ВКП гр. София
ПП № 3613/2010 г. по описа на ВКП “Инспекторат” гр. София
ОТНОСНО: постановление от 27.09.2012 г. на Райна Гундева – прокурор в Окръжна прокуратура – Благоевград
ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
Повод за жалбата е постановление от 27.09.2012 г. на Райна Гундева – четвъртият наблюдаващ прокурор в ОП Благоевград, назначен по ДП след самоотвода на Георги Мадолев. Сочи се от прокурора, че “в разпоредбата на чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.29 ал.1 т.1-5 и т.7-8 и ал. 2 НПК, законодателят е дал основните предписания за предубеденост и заинтересованост на вещите лица”. Освен това, според прокурора, бланкетната норма формулирана в чл.29 ал.2 НПК за “други обстоятелства”, дава възможност за отвод на ВЛ от заинтересованата страна само когато такива обстоятелства “конкретно и обективно обосновават някаква предубеденост или заинтересованост, тъй като при липса на такива последното води до злоупотреба с право”. На това основание, жалба от 26.09.2012 г. срещу постановление на следователя Здравко Бакалов е оставена “без уважение”, като “неоснователна”.
Видно от мотивите в жалба от 26.09.2012 г. до ОП Благоевград, заявление от 09.03.2012 г. до ОП Благоевград, и жалба от 26.03.2012 г. до главен прокурор за отвод на ВЛ, не сочим за предубеденост или заинтересованост на ВЛ, а за умишлени действия и в тази насока са мотивите ни.
Твърденията ни за умишлени действия при изготвянето на експертизите се подкрепят от събрания доказателствен материал по ДП и НП и отказът на ВЛ да отработят механизъм на ПТП, различен от наложения при самото образуване на ДП /без разследване!/, противоречащ на фактически данни и здрава логика, както и да отговорят на въпроси от тяхната компетентност, които категорично биха опровергали “установения” от оперативната полицейска група механизъм за самопричиняване на ПТП, който експертите умишлено поддържат и прокарват.
Очевидно е, че когато трябва да се потърси персонална отговорност за нечии действия както е и в случая с разследващия полицай Невена Попиванова, стриктно се приложи в нейна защита чл. 118 ал.2 НПК, пренебрегвайки обстоятелството, че разследващият полицай умишлено е злоупотребил с право като тотално е погазил изискванията на НПК при образуване на ДП.
Очевидно е, че когато трябва да се потърси персонална отговорност на вещите лица за съзнателно даденото невярно заключение, целенасочено се измества насоката на мотивите ни за умишлени действия, като се твърди за “липса на мотиви за предубеденост или заинтересованост” и се сочи “правно възможна” разпоредба от НПК. Измества се съществото на мотивите и посочената разпоредба – чл. 291 ал. 1 от НК, която се прилага при съзнателно дадено невярно заключение.
Видно от процесуалния закон, негова основна задача поради която е създаден е заложена в разпоредба на чл.1 НПК: “да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона”, което означава, че е недопустимо законът да се прилага по начин, които би възпрепятствал разкриването на престъпленията и разобличаването на виновните.
В горепосочените случаи кое е правилно в прилагането на закона?!
Престъпните действия на разследващия полицай, опорочил разследването, който умишлено не е извършил оглед на местопроизшествие като не е описана и фотографирана фактическата обстановка /протоколът за оглед и фотоалбумът са красноречиво доказателство и се отказа експертиза на първия/; не е призовал лекар да прегледа детето ни и да му окаже помощ, а е било с жизнени функции, губило кръвта си преместено и оставено в мъчително положение/; не е призовал съдебен лекар да установи налице ли е настъпила биологична смърт, и ако е да опише фактическата обстановка – следи /вкл. биологични/, уличаващи извършителя на това деяние; а “неотложно” е призовал /транспортиран от полицаите – страна в случая (!)/ лекар без правомощия (!) да прикрие следите, уличаващи извършителя и при аутопсията, от която е очевидно, че е извършена именно с цел да манипулира причината за смъртта, времето за настъпването и, и обстоятелствата довели до този фатален край! Аутопсията граничеща с гавра не е заснета от специалист – технически помощник, а от лекаря без правомощия – няма посочен час, няма протокол, няма присъствие на разследващ орган, няма поемни лица! СМЕ е подписана еднолично от лекаря без правомощия!
Или следващият абсурд – изготвеният допълнителен протокол за оглед от 08.07.2011 г., който потвърждава невярното съдържание на протокола за оглед на ПТП и умишлено неотразената фактическа обстановка по време на огледа, но умишлено не се използва при изготвянето на допълнителните експертизи от 23.08.2011 г. и 27.02.2012 г., което е нарушение на процесуалния закон – чл.152 ал.3 НПК!
Процесуалният статут на вещото лице го задължава да посочи достоверни данни по делото, в противен случай – носи наказателна отговорност! Вместо това, със знанието и участието на прокурор и следовател, вещите лица се позовават на “липса на данни в протокола за оглед на ПТП” и правят тенденциозни тълкувания, за които липсват фактически данни по ДП като премълчават закононарушенията – липсата на съдебен лекар и неизвършен оглед на “труп” и неизготвен подробен фотоалбум на получените увреждания на тялото на сина ни на мястото на ПТП; липсата на иззети веществени доказателства и натривки, пряко касаещи механизма на ПТП; назначаването на неправоспособен лекар за извършване на аутопсия и изготвяне на СМЕ; липсата на технически специалист за изготвяне на подробен фотоалбум преди самата аутопсия и по време на аутопсията!
Поредният процесуален абсурд – снимките от аутопсията, при това не всички, бяха приложени една година по-късно! Спестените снимки се приложиха 3 години по-късно! По наше настояване! При аутопсията неправоспособният лекар Методи Гошев умишлено е “пропуснал” да заснеме тялото на сина ни от лявата страна – мотоциклетен шлем, шия, рамо, гръден кош и лява ръка, така както е с мотоциклетен екип и лява ръкавица /предварително свалена и хвърлена на пода (!)/. Очевидното и фрапиращо кръвонасядане на лявата ръка умишлено се отрича от ВЛ, като цинично се твърди, че е “отражение от престилките на медицинския персонал”! След което аутопсиращият е “пропуснал” да изземе и хистологични проби за хистологично изследване на мозъка и белите дробове, които ще докажат по безспорен начин причината за настъпилата смърт, както ще опровергаят по категоричен начин, че не черепномозъчното увреждане е причина за смъртта! Липсата на заснето и измерено разкъсване на черен дроб – дължина и ширина /за което настоятелно се твърди, че съществува (!)/ и количеството кръв в коремната кухина, което е индиректен показател колко време е работило сърцето на детето ни, ще докаже по безспорен начин времето на настъпване на смъртта! Разместените органи при аутопсията, които прикриват черния дроб “и разкъсването му” са поредно доказателство за манипулираната СМЕ – причина, време и обстоятелства, довели до смърт! Твърдението на аутопсиращия за “рана на лявата вежда”, която не съществува (!), а целенасочено се използва от експертите за да се прикрие течаща кръв от устата на сина ни, която е вдишвал, оставен в силен наклон, надолу с главата! Всичко това е видимо на снимковия материал, но умишлено се манипулира! Вещите лица съзнателно премълчават факт от тяхната компетентност, че по ДП няма и приложен документ за мъртвоустановителство /приложеният две години по-късно е източник за съдебен процес (!)/, което е пореден процесуален абсурд, но тези процесуални нарушения умишлено не се коментират.
Назначените в закононарушение поемни лица – фелдшер и оперативен работник, които са заинтересовани от изхода на делото /видно от разпити, графологически експертизи/; липсата на поемни лица по време на аутопсията; липсата на достоверни данни в СМЕ за “иззета” кръв за химически анализ, но умишлено пропуснато да се изземе урина, която не може да бъде манипулирана; липсата на документи за изследвана кръв, но целенасочено се поддържа неправдоподобната версия за самопричиняване на ПТП!
Очевидно е, че гореизложените процесуално следствени действия не са извършени по реда на НПК – “стриктно” съблюдаваният закон и е налице поголовна злоупотреба с право! Логически очевидно е, че законът се тълкува според обстоятелствата, така че да служи на престъпни интереси, вкл. и на прокурори, и не само че няма коректив, а точно обратното – всеки по-горестоящ прокурор поставя чадър над по-нискостоящия, вместо да го разобличи или с оглед правомощията си да разпореди незабавни адекватни действия. Стига се до цинизъм, като се твърди от прокурор Виржиния Димитрова /ВКП/ за констатирана “сериозна фактическа и правна сложност, продиктувана от многобройни възражения, обжалвания, оспорвания на установения в хода на разследването механизъм на ПТП, обвинения в прикриване на съучастници и прочие, довели до извършване на множество експертизи и многобройни други ПСД, резултатите от които продължават да се оспорват и към настоящия момент.” (!)
Във връзка с жалба от 26.03.2012 г. за отвод на ВЛ, изготвили КСМАТТЕ от 10.12.2010 г. с три допълнителни, депозирана до главен прокурор, срещу постановление от 21.03.2012 г. на Георги Мадолев – наблюдаващ прокурор по ДП в ОП – Благоевград, препратена по компетентност в АП – София, апелативният прокурор Юлиана Петкова с постановление от 23.07.2012 г. отмени постановлението от 21.03.2012 г. на наблюдаващия прокурор, с мотив “издадено от некомпетентен орган”. Освен това, апелативният прокурор сочи още, че искането за отвод на ВЛ е направено след изготвяне на техните заключения, но независимо от това …по претенцията на жалбоподателите трябва да се произнесе водещия разследването”. Въпреки абсурдът, който са получава, тъй като са сезирани видно от приложени документи по ДП и НП, които онагледяват заявените искания и ответните действия на следовател и наблюдаващ прокурор, депозираният в АП самоотвод от 22.06.2012 г. на последния е уважен?!
Отказът на прокурор, следовател и вещи лица да се отработи механизъм на ПТП, който да отговори на действителните травми на сина ни и действителните /незначителни/ щети по мотоциклета, при твърдение за висока скорост и изпуснат завой, говори само по себе си! А най-големият абсурд е, че няма инстанционен контрол! Това е показателно както за умисъла в действията им, така и за злоупотребата с власт и служебно положение и отказ от правосъдие! Абсурдно е Главната прокуратура /ВКП/ да укрива престъпници!
В заявление от 09.03.2012 г. до ОП Благоевград, което приложихме ведно с жалба от 26.03.2012 г. до главен прокурор сме посочили детайлно по какъв начин се избягват фактите – действителни травми на детето ни и действителни щети по мотоциклета, по какъв начин се манипулира съпоставянето на полицейския автомобил и мотоциклета и не се допусна въобще да бъде отработена версията за участие на друго ППС, въпреки че е очевиден ударът дошъл отляво на мотоциклета, видно и от получените травми на сина ни, видно и от щетите по мотоциклета, всичко това подробно обосновано и подкрепено с доказателства в посочените документи.
Липсата на алиби на полицаите и полицейския автомобил; несъществуващите по ДП следи и ударИ, за които се твърди, вкл. и при разпит на НТЛ пред съдия; пробивите в разследването – време на пристигане на ПТП, поредност на пристигане, брой полицаи и полицейски автомобили; както и парадоксът, който се получава, видно от химическата експертиза, при твърдения, че мотоциклетът се е влачил повече от 100 м, а по него липсват следи от асфалт – показателно за манипулацията на ПТП – преместването на мотоциклета; безумните твърдения на ВЛ за следите от кръв, целящи да прикрият следи от преместването на млад човек с жизнени функции от полицаите и инсценировка на нещастен случай, противоречащи на физическите закони и здравия човешки разум и логика, са израз на умишлено невзето отношение от страна на вещите лица, под надзора на наблюдаващия прокурор! Но “няма виновни магистрати”?! Явно моралът на сезираните магистрати по инстанционен ред стига само дотолкова, доколкото да се защитят персонално от вменяване на вина! Кой да защити пострадалия от престъпление при такъв орган на “справедливостта”?!
След като е наша вината за “сериозната фактическа и правна сложност и многобройните възражения, обжалвания, оспорвания”, защо за пореден път се спестява фактическата обстановка по ДП и НП и като “достатъчно за произнасяне по същество” на решаващия прокурор в СГП се прилагат само материалите от пр. № 3613/2010 г. на ВКП Инспекторат?! Повтаря се абсурдът на ниво Районна прокуратура Сандански, с образуваните 3 прокурорски преписки, където бяха спестени доказателства от наблюдаващия прокурор в ОП Благоевград.
След като е наша вината за “многобройните ПСД и множеството експертизи”, защо се назначи нов – четвърти пореден прокурор по дело със “сериозна фактическа и правна сложност”, на което обаче се отказа цялостна ревизия?! Какъв е смисълът от назначаването на поредна експертиза и безкрайни и безсмислени кореспонденции, след като е очевидно, че не води до никъде и никой не ги чете?!
Твърденията ни, според наблюдаващия прокурор Райна Гундева, за умишлените действия от страна на ВЛ и тенденцията за прокарване на версия за самопричиняване на ПТП са “несъстоятелни”, а в същото време никой не ги оспори?! Когато експертите отказват да отговорят на конкретни въпроси от тяхната компетентност – това не е ли умишлено действие?! Когато излагат неверни данни, които не съществуват по ДП – това не е ли умишлено действие?! Когато премълчават фактически данни, налични по ДП, които имат пряко отношение към поставената им задача – това не е ли умишлено действие?! Ако се извършва под натиск или по споразумение – те са получили възнаграждения за неверните си заключения, което също говори за съзнателни действия! И органът, който е компетентен в този случай – е съдът!
Но е изключително удобно механизмът на ПТП да остане непроменен и извършителят – “неразкрит”! Отделен е въпросът, че противоречи на фактически данни, събрани доказателства и здрава логика! Но когато целта е укривателство – място за логика – няма! Чрез злоупотреба с власт и служебно положение, при липса на коректив, удобно може да се протака до изтичане на давността!
И най-парадоксалното е, че “експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство”, видно от чл. 154 ал. 1 НПК! Но тази правна норма се пренебрегва, както се пренебрегват и доказателствата, вкл. и извършените престъпления против правосъдието и документните престъпления, тъй като целта не е разобличаване на виновните.
Предвид гореизложеното, настояваме, съгласно чл. 291 ал. 1 НК, да се потърси отговорност на вещите лица за съзнателно даденото невярно заключение.
04.10.2012 С уважение:
Благоевград /Димитрови/
