Времето е онова нещо, което никога не спира да тече и колкото и романтични страни да има, хората сме се научили да го следим внимателно и да го отброяваме. За тази цел са създадени календарите, които днес са хартиени и дигитални, но в миналото са били доста по-различни. Още от най-ранни времена, хората изпитват нуждата от някаква последователност и яснота какво ги чака.
Знаели са кое годишно време след кое е, как се движат слънцето и луната и спрямо природата са определяли кога да обработват земята и кога да почиват. Религиозните празници също са определени спрямо фазите на слънцето без особена разлика в различните религии. Цялото това фиксиране на времето, сроковете и циклите се е изобразявало върху календари папируси или направо издълбани в камъните.
Интересен факт: За някои народи било толкова важно да събират данъци, че това била основната причина да въведат календарно разделение.
Кой е най-старият календар?
Съвсем наскоро през 2013 година, археолози попадат на много странни ями, изкопани в Северна Шотландия. Макар досега да се е считало, че Месопотамският календар е най-древен, тези вкопани ями, доказват друго. Те са точна репрезентация на месеците в годината и на лунните фази. Периодът за който се предполага, че този календар се е използвал е около 8000 г.пр.н.е. Разликата между сегашните рекламни календари и този е, че той разделя месеца на 3 пъти по 10 дни. Изкопните ями са представлявали формата V, сочеща към изгряващото слънце. Използвали са календара, за да определят кога дивите животни би трябвало да се завърнат след зимата, за да знаят кога да ловуват.
Интересен факт: Тези ями, служещи за календар, най-вероятно са били средството на шаманите, с което са убеждавали хората, че могат да гледат в бъдещето и че знаят какво ще се случи.
Шумерският календар от Месопотамия
Изключително близък е до днешните календари. Разделя часовете на 60 минути и изобщо използва за всичко шестдесетичната бройна система. Производни на нея са 24 часовите дни и 360 градусовите кръгове. Смятали са, че числото пи е 3,125 и на база на това са пресмятали обиколките на окръжностите.
Интересен факт: Вавилонската мярка за разстояние се използва и днес за да отмери разстоянието до Слънцето, както и за мерене на времето.
В Месопотамия се разработва астрологията и изобщо са били доста точни в предсказването на лунни и слънчеви затъмнения. Пътят на Луната и нейните фази е основата за календара, който е с 12 месеца и 2 сезона (летен и зимен). В началото обаче месеците са били с по 29 и 30 дни и е оставал излишък, който е бил отделен в 13-ти месец. За всички търговски сделки се е използвала дължина на година от 360 дни, а не както е било от сбора на 12-те месеци общо 354 дни.
Египетският календар
Интересен факт: Той е бил по-зле изготвен от шумерския. Отново годината е била разделена на 12 месеца по 30 дни и на края са се добавяли 5 допълнителни дни, които да не объркват сметката. Самият календар е бил един вид земеделски, защото е разделял годината на 3 сезона спрямо това как се е обработвала земята. Всеки сезон с по 4 месеца. Първият е бил Алехет, наречен на Нил и времето, когато водите ѝ прииждат. Вторият - Перет, кръстен на времето, когато зеленината започва да избуява и растенията са във фаза на растеж. Третият е бил Шему, което е името на жътвата. Предвид това, че шумерският календар е бил по-добър ориентир от египетския, то той се е използвал от египтяните за официалните дейности.
Древнобългарският календар
Този календар е признат от ЮНЕСКО, като изключително точен. В него са вложили много усилия и труд и започва от 5505 г.пр.н.е и завършва през 7525 г. Прабългарите са използвали слънцето за да разделят годината, като първият ден от календара е най-късият, а именно 21 декември.
Интересен факт: Прабългарският календар е имал един самостоятелен ден, който и до днес празнуваме и наричаме Еднажден (Игнажден). Това е точно 21 декември и е бил нулев ден, самостоятелна единица.
Следвали са 4 сезона по 91 дни, като тези дни са били разделени на по 3 месеца. Оформени са 13 седмици, всяка седмица и всеки сезон са започвали от Неделя. Числото 91 не се дели точно на 3, заради това всеки първи месец от даден сезон е имал 31 дни, а следващите 2 месеца по 30 дни. Всичко това е било изградено за невисокосните години, а когато тя била високосна и имала 366 дни, тогава се въвеждал още един нулев ден след 6-тия месец - Еньовден.
Юлиански календар
Юлий Цезар въвежда този календар, като изчислява, че може да се въведат месеци с по 30 или 31 дни, за да не се налага да се допълват после още. Вторият месец остава само с 28 дни, за да запази баланса. На всеки 4 години се добавя 1 ден към втория месец, но това ни е пределно ясно, защото до ден днешен използваме за основа Юлианския календар. Григориански календар е поправен Юлиански, като занулява закъснението му. Това закъснение идва от разликата в минутите - 11 минути всяка година, което е сумарно 3 пълни дни за сто години. За да може да се изравни сметката със слънчевия календар, Папа Григорий XIII ( от там и Григориански календар) премахва дните между 4 и 15 октомври 1582 г.
Мюсюлманският календар
Той се нарича още „хиджра“ или „егира“. Свързан е предимно с Мохамед, като за първа година се приема, годината, когато Мохамед е прогонен от Мека и се заселва в Медина. „Хиджра“ означава преселване. Годината е разделена на 12 месеца, като имат по 29 или 30 дни.
Интересен факт: Според мюсюлманският календар 33 години се равняват на 32 слънчеви години.
