Форумът за Централна и Източна Европа „Euromoney“ тази година отбеляза 25-тата си годишнина във Виена. Освен икономическите тенденции и перспективи пред страните от ЕС в условията на забавен растеж, тази година широко застъпена бе темата за зелените индустрии и „Зелената сделка“ на ЕС. България беше представена на събитието от Стоян Мавродиев, който като главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие, засегна темата за чуждите инвестиции в България и постави фокус върху зеленото финансиране на икономиката.
Всяка година икономическият форум във Виена засяга капиталовите пазари, инвестициите, търговските отношения в рамките и извън ЕС. Форумът на сп. „Euromoney“ - https://www.euromoneyconferences.com/event/a01D000001Aj93bIAB/the-central-and-eastern-european-forum-2020 е една от най-успешните платформи за дебат, представящи глобалните икономически тенденции.
„Зелената сделка“ на Европейския съюз
Специална дискусия по време на тазгодишния форум бе посветена на предизвикателствата, които съпътстват плана на ЕК за еко инвестиции, прехода на икономиките към въглеродна неутралнност и въвеждане на кръгова икономика до 2050 г. Целта на Брюксел е Европейският съюз да стане първото обединение на държави, което има неутрален ефект върху промените в климата, намалявайки въглеродния отпечатък както в индустриите, така и в домакинствата.
Преходът засяга голям брой сфери – от транспорта на хора и стоки, през инфраструктура, включително дигитална, до производството на енергия, индустриализация и селското стопанство. Пред всички тези сфери стои въпросът за модернизация и използване на алтернативни ресурси. Банките в Европа трябва да са подготвени за търсенето на финансови продукти, които да осигурят тази трансформация в синхрон с програмите за ограничаване на въглеродните емисии. Публикация на Дарик ни съобщава, че Българската банка за развитие е планирала най-малко 15% от кредитния й портфейл да бъдат зелени инвестиции.
Какво означава това за България?
Основно притеснение на българските икономисти и финансисти, включително и на Стоян Мавродиев, е че икономиките на страните от Източна Европа още не са напълно подготвени за такава огромна промяна, поради структурата на енергийния пазар и водещия дял на енергия от изкопаеми горива. Българските компании ще имат нужда от допълнителни стимули, за които се подготвят ЕК и водещите финансови институции. Сред инструментите са грантове, кредити с облекчени условия и финансови гаранции, които да направят инвестициите възможни.
В дългосрочен план еко иновациите водят до рентабилност и спестяване, но първоначалните вложения за тях са големи, особено що се отнася до преминаването към алтернативни източници на електроенергия.
Какви може да са проблемите и рисковете на местно ниво?
Стоян Мавродиев изравнява по значение проекта „Зелена сделка“ с политически проект, който се нуждае и от обществено одобрение. Той застава зад логиката, че която и да е икономическа промяна няма да бъде дългосрочна, ако обществото няма доверие в нея.
У нас, за разлика от Западна Европа, фирмите имат по-слаба подготовка на проектно ниво, което би могло да затрудни одобрението и реализацията на еко проектите. Друг проблем е загубата на чуждестранни инвестиции, тъй като тенденцията е големите концерни да изнасят производствата си извън Европа.
Необходимо е в оперативен план българската държава да подготви програма за справедлив социален преход и преквалификация на работната ръка към екологичните сектори. В производството на енергия от въглища у нас заетите са между 15 хил. и 20 хил. човека. Сериозни промени трябва да бъдат направени в енергийния, образователния и научния сектор.
Реализирането на зеления пакт в Евросъюза е най-голямото предизвикателство и трансформация на икономиката на континента. Необходими са общи и координирани усилия на правителствата, европейските институции, бизнеса и банковия сектор, за да може този преход да доведе до устойчив растеж и да осигури конкурентни предимства на държавите от региона.
