Потърсихме мнение и от проф. Константин Щерев – виден хидрогеолог, присъствал на извънредната сесия в гр. Нови пазар, след която бе наложен мораториум върху проучванията и добива на шистов газ в района.
В рамките на извънредната сесия проф. Щерев и проф. Георги Георгиев представиха пред аудиторията особеностите и опасностите, свързани с проучването и добива на шистов газ.
В изявление за www.news359.bg, проф. Щерев даде подробно описание на метода, с който се очаква да бъдат направени проучванията, опасностите и рисковете, които неизбежно се очаква да последват.„Нашият апел беше и също така нашето недоумение, че решаването на проучвателната дейност за доказването на наличието или отсъствието на запаси от шистов газ, трябва да бъде съпроводена непременно от екологична оценка”, категорично заяви своята позиция проф. Щерев. „Това не се прави, защото те се позовават на някакви други принципи и практики, които в миналото са съществували”, добави той.
Разбрахме, че сте присъствали на извънредната сесия в гр. Нови пазар. Какво мислите за това, че хората не са уведомени за случващото се?
- Смятам че това е дълбоко нередно, и че тази практика е недопустима. Още повече, че това е най-уязвимата част, най-застрашената част от такива интервенции, въздействани от цялата водоносна система в Лудогорието и Добруджа. Това е неприемлива и непонятна, не само неразбираема, но и въпросителна по отношение на нормите, които трябва да се спазват от страна на министерството и правителството.
Вие като специалист по хидрогеология какви последствия предвиждате относно питейната вода и за екологията като цяло?
- Последствията са двустранни, едното е отгоре, от повърхността, което може да настъпи и то с много голяма вероятност, защото точно лудогорският свод, където е Нови пазар, Каспичан, Ветрино и някои от по-северните селища е пространството, където няма и речна мрежа. Там се подхранва, там постъпват тези валежни води. Другият проблем е отдолу, когато започне евентуално добив на шистов газ, той се осъществява с технология, която не е практикувана в България, и която е дала много големи поражение в други страни, включително САЩ, Англия, Франция, която беше принудена да ги забрани. Тази технология включва магнетяване на много високо налягане на тези специални течности, които трябва да разкъсат шистозния пласт, да създадат проницаемост и от там евентуално да се достигне до някакво освобождаване на от тези т.нар. шисти. Това вече е заплахата за проникване и на метан, и на амониеви съединения. Има и други опасности като леки земетръси, които нормално съпътстват тези технологии и за това непременно трябва да се имат предвид и такива възможни явления.
Как ще коментирате твърдението, че технологията за добива на шистов газ не се различава по никакъв начин от добива на обикновен газ? В България някога правени ли са опити за подобни проучвания?
- В България такива проучвания не са правени с такива технологии за добив на шистов газ. Тук става дума за една твърда скала, която трябва да бъде разкъсана, разсечена със силни въздействия, с огромно налягане, с помпи, които на повърхността трябва да чакат тези течности да използват електроенергия в големи мащаби и да провокират разместване в дълбочина, такова нещо не е практикувано в България. Американската компания „Шеврон” с така мълчаливото съгласие от страна на министерството, се опитват да успокоят хората като казват, че няма никаква разлика между проучванията, които са се правили на времето с известните технологии и тези, които ние предлагаме. Това е съвършено нова технология, която провокира големo напрежениe сред населението и същевременно е съпроводена с много тежка инфраструктура на повърхността. Няма по-уязвимо и по-застрашено място от този род въздействие от тази част, не само новопазарския, но и каспичанския, по-северните части, Добрич, Исперих, Тервел.
Бихте ли ни разяснили малко повече за резервоара със сладка вода, за басейна под повърхността. На колко метра в дълбочина е той, каква е водата?
- Това е един огромен водоносен пласт с дебелина от няколкостотин до почти хиляда метра. Неговият връх е във вид на един купол, но в района на Нови пазар той започва да се разкрива и да достига до повърхността. Той покрива огромна територия повече от 10-12 хиляди квадратни километра – гр. Стражица и на запад от Попова водица е да речем е западната граница, а източната граница е Черно море, южната граница е Шумен, Мадара. Неговата най-незащитена част отгоре се намира в гр.Нови пазар. Уязвимостта на този основен водоносен резервоар със сладка вода, който е в основата на живота в цялото Лудогорие и в Добруджа, е най-голяма в тази част. Изграждането на инфраструктура за сондаж на шистов газ включва създаване на изкуствени водоеми за натрупване на течности, използвани в технологичния процес. Течностите се състоят от огромен обем вода с химикали, съставът на които е фирмена тайна и формулите не са ясни. Тези химикали носят рискове и ще доведат до неблагополучия.
От изявление на проф. Георги Георгиев стана ясно, че има известна опасност от радиация. Вие подкрепяте ли неговото мнение?
- Както споменах и на извънредната среща в гр.Нови пазар, разбира се че има опасност, защото във въглищата на т.нар. газоносни шисти, винаги се съдържа повишено количество природен уран. Уранът се разпада на радии, след това на радомии. Радият е най-голямата опасност, ако тези разтвори проникнат нагоре по шистените пукнатини и достигнат до водоносния хоризонт. Там вече нещата стават много тежки от гледна точка на това, че радият има период на разпадане 1620 години и това е другата опасност, която е доказана в редица случаи извън България. Всичките неща трябва да се подложат на много сериозна и строга преценка преди да се даде разрешение за проучване, а камо ли пък за добив.
По този начин проф. Константин Щерев разясни изключително точно, ясно и подробно метода и опасностите, които крият евентуалните проучвания в този район, а също рисковете за населението и околната среда. Проф. Щерев подчерта, че всички споменати рискове се отнасят не само за гр. Нови пазар, но и за други по-северни райони. Следователно достигне ли се до такова разрешение за проучване, недоволството на населението ще обхване доста по-голям капацитет, което би могло да доведе до „неблагополучия”.
