Колко често сме чували клишето, че ориенталският танц, известен още като ракс шарки първоначално е бил изпълняван от робини в харема, за да съблазнят своя господар? Възможно ли е обаче това да е просто мит, който холивудските филми да са използвали за популяризирането на идеята.
В тях често се показват оскъдно облечени момичета, които танцуват пред похотлив султан. Попитахме във школа по ориенталски танци VioletaOrientalDance, да ни разкажат повече за митовете, които витаят около ориенталските танци. Истина ли са и има ли нещо вярно за произхода на танца? Нека да видим по-долу какво ни разказаха от източника violetaorientaldance.com
Най-разпространеният мит за ориенталските танци
Много погрешни схващания са изкривяване на истината и такъв е случаят с мита за харема и робините. През цялата история владетелите по света са имали артисти, включително танцьори, в своите дворове. Арабската история не е по-различна. Реалността обаче винаги е по-сложна от мита.
От предислямските времена до 800 г. професионалните танцьори, музиканти и певци в Близкия изток принадлежали към кастата на робите. По-голямата част от професионалните музиканти, включително певците, са били робини и често са били наричани „каина“. Дори и в по-новата история голяма част от професионалните артисти идват от по-ниските класи и това е част от причината, поради която днес все още има стигма срещу професионалния артист в Близкия изток.
Терминът „каина“ произхожда от легендата, че музиката и танците са „изобретени” от библейски герой, една от дъщерите на Каин. Въпреки че каина често се наричат пеещите момичета, има множество исторически препратки и към музикантите и танцьорките. Каините всъщност са били високообразовани жени, които, освен че са били обучени широко в пеене, музика, танци и рецитиране на поезия, често са били образовани и в литературата, калиграфията, философията и науките.
Има няколко препратки към каина в Приказките от 1001 нощи. Векове по-късно жените професионални артисти, наречени „ауалим“ (което означава учени или образовани) следват традиция, подобна на каините, с изключение на това, че ауалим не са роби.
Периодът, започващ през 700-те години и продължаващ до около 1400-те години, често се нарича "Златен век" на ислямската цивилизация. По това време Ислямската империя се простира от Ирак през цялата Северна Африка до Андалусия, в Южна Испания. През този период става популярно за мюсюлманските владетели да имат каини в дворовете си. Каините са били толкова търсени, че училищата за тяхното обучение се появяват в цялата ислямска империя от Басра и Куфа (в днешен Ирак) до Мека (където е било най-известното училище) чак до Кордоба и Севиля, Испания.
Търговията с роби също се е превърнала в много печеливш бизнес. Въпреки че е трябвало да се инвестират много пари, за да се обучат, облекат и нахранят, каините били продавани след това на много висока цена. През това време те играят важна роля в развитието на музиката и поезията.
Мюсюлманските учени споменават малко за танца; обаче може да се предположи, че танцът също се е развил по това време под патронажа на халифите Омаяд (Дамаск и Испания) и Абасид (Багдад). За съжаление има много малко действителни описания за това как се изпълнява този танц. Тъй като има разкази от предислямските времена за танц, наподобяващ това, което познаваме днес. Можем само да предполагаме дали поне една от танцовите форми в ислямския Златен век е била подобна на сегашната.
Въпреки че технически, робите каини са притежавали повече свобода, отколкото много жени имат днес в някои части на света, тяхната професия носи стигма, прикрепена към нея. Многобройни исторически препратки описват каините като носещи по-ярко оцветени дрехи и повече орнаменти, както и като изразяващи мнението си по-свободно от другите жени. Като цяло те имали висок статус в обществото. Понякога те упражнявали и значителна политическа власт.
Според ислямския историк Ибн Хазм, от 37-те абасидски халифи само трима са били синове на „свободни“ майки, а сред Умаядите, пък нито един син на свободна жена не е успял да стане халиф.
Какви са заблудите?
На хората в Западния свят им харесва мита за Ориентализма и приказките за пищни хареми, обитавани от най-красивите жени - робини, чиято цел е да съблазнят владетеля. Това до някаква степен води към погрешното схващане, че ориенталските танци са били танци на робини.
Друга огромна заблуда е разбирането на харема. Той няма нищо общо с холивудските филми, а представлява женските помещения, защото различните полове е трябвало да са разделени. Традиционно жените артисти (певици, музиканти и танцьорки) се представяли в харемите, за да забавляват жените, а не мъжете. Ако е имало мъже музиканти, те са били със завързани очи, преди да влязат в харема. В малкото съществуващи снимки на танцьори от ислямския Златен век те носят дълги рокли с дълги ръкави и широки панталони отдолу.
За да обобщим, трябва да наблегнем на факта, че макар наистина да е имало робини, които са танцували за своите господари, то това далеч не е било основното при ориенталския танц.
