Г-н Даниел Бел и негови последователи допускат кардинална слабост, като не отчитат наличие на световна държавна финансова грешка – липса на целеви правила за държавно финансово управление (ДФУ) при стопанство с „Незлатни пари”, поради която политиците са обречени на сигурен провал.
Животът доказва, че при тези условия управляващите политици, колкото повече работят – толкова по-голям ще е техния провал.
Зависимостта е следната:
1/ При наличие на „Грешката на Джон Лоу” се развиват диспропорции.
2/ При запазване на този финансов недъг, колкото повече държавните власти работят и се създава по-голям брутен вътрешен продукт – толкова повече се развиват „Диспропорциите на Джон Лоу”.
3/ Именно тези диспропорции, които се създават поради „Грешката на Джон Лоу” предизвикват управленски трудности и (при достатъчно време) стопанска криза.
Досега политиците работят при условия на стопанство с „Незлатни пари”, но все още не са достигнали зрялост да приемат жизнено необходими правила за съответно ДФУ, което да е ГОДНО при условия на „Незлатни пари”.
Привържениците на неолиберализма правят тази своя кардинална грешка под влияние на слабост на кейнсианците, които не отчитат разлики между качества на „Незлатни” спрямо „Златни пари”.
За да се осъзнае същността на сегашната световна държавна финансова грешка, поради която се развива съвременната стопанска криза е потребно да се разбира разделение при парите – съответно на „Златни” и „Незлатни пари”.
Прието е следното:
1. „Златни пари”: Пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Незлатни пари”.
2. „Незлатни пари”: Пари, които не са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Златни пари”.
В съответно стопанство се ползват „Златни пари” и/или „Незлатни пари”.
Животът доказа, че при развитие на човешката цивилизация – първо се ползват „Златни пари” и след това „Незлатните пари”.
„Златните пари” са заменени, защото „Незлатните пари” са по-полезни за пълноценно обществено развитие.
Именно поради тази предпоставка днес масово се ползват „Незлатни пари” и това тяхно приложение ще продължи.
Сегашният най-важен световен стопански проблем е, че при тази замяна при парите е запазен стария, от време със „Златни пари” начин на държавна финансово управление, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари”.
Посочената държавна финансова непълноценност се допуска за първи път в света през 1716 г.
Същата е означена с името на нейния инициатор като „Грешка на Джон Лоу”.
Днес има правила за съответно ДФУ, но те не са съобразени с промяната при парите и са НЕПРИГОДНИ за стопанство с „Незлатни пари”.
(Ако някой не е съгласен, моля да посочи поне една държава в света, при която са налични такива правила или поне един университет по света, където се преподават знания за ДФУ при условия на „Незлатни пари”.)
При ползване на „Незлатни пари” в съответна страна, успешното противодействие срещу стопанска криза е възможно само при подобрено нейно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”, т. е. при прекратена „Грешка на Джон Лоу”.
До 24 часа след като съответни държавни власти неутрализират наследено от предходни години непълноценно управленско поведение като подобрят своето ДФУ и същото стане ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари” – настоящата силна опасност от криза в тази страна ще е ликвидирана.
Пример: Ако Гърция бе подобрила своето ДФУ и същото е ГОДНО за евро – сега гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро.
Пълноценното бъдеще на човешката цивилизация е възможно само при наличие на правила за съответно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
Ползвано означение:
„Грешка на Джон Лоу”: По инициатива на Джон Лоу за първи път в света през 1716 г. направена държавна финансова грешка – при употреба на „Незлатни пари”, приложение на наследен стар, от време със „Златни пари” НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари” начин на ДФУ.
Тази държавна финансова непълноценност ежедневно развива диспропорции и (при достатъчно време) криза.