Колко студено е „нормално“, защо снегът не е задължителен за студа и още шест разпространени заблуди за зимата.
Всяка зима се повтарят едни и същи твърдения – „едно време зимите бяха истински“, „щом е облачно, няма да е студено“, „сняг пада само при минус“. Някои са верни наполовина, други изобщо не. Ето седем от най-разпространените.
1. „Сняг пада само при минусови температури“
Сняг може да вали и при +2°C, ако въздухът над нас е достатъчно студен, а приземният слой е сух. Обратно – при −1°C може да вали дъжд, ако по-горе има топъл слой. Така се образува и опасният заледяващ дъжд.
2. „Ясното небе значи по-топло“
През зимата е обратното. Ясните и тихи нощи са най-студените, защото земята излъчва топлина към космоса без облачна „завивка“.
3. „Едно време зимите бяха по-снежни“
Данните наистина показват, че средните зимни температури в България растат, а снежната покривка в низините е по-кратка. Но и в миналото е имало много меки зими – паметта запомня най-снежните.
4. „Солта по пътищата е достатъчна“
Пътната сол действа ефективно до около −8 до −10°C. При по-силен студ се използват други смеси, а шофирането остава рисково.
5. „Прогнозата никога не познава“
Прогнозата за следващия ден е точна в около 90% от случаите за температурата. Проблемите идват при дългосрочните „прогнози“ без източник. Надежден ориентир за българските градове предлага prognozazavremeto.com.
6. „Студът причинява настинка“
Вирусите причиняват настинката. Студът само улеснява разпространението им, защото прекарваме повече време в затворени помещения.
7. „Зимните гуми са нужни само при сняг“
Гумената смес на зимните гуми остава еластична под 7°C и спирачният път е по-къс и по сух, студен асфалт.
Често задавани въпроси
Каква е най-ниската температура, измерена в България?
−38,3°C в Трън през 1947 г.
Кога падат първите снегове в низините?
Обикновено през декември, но в някои години и в края на ноември.
