Изработката на православни икони е древно изкуство, съчетаващо майсторство, търпение и дълбоко духовно разбиране. Всяка икона е резултат от прецизен процес, който използва специфични техники и материали, предавани през вековете. Тези методи не само осигуряват дълготрайността на изображението, но и допринасят за неговата символика и духовно въздействие.
Дървената основа: Традиционно иконите се изписват върху дървена основа. Изборът на дърво е важен и често се използват твърди и плътни видове като липа, дъб, бор или кипарис. Дървото трябва да бъде добре изсушено и обработено, за да се предотврати изкривяване или напукване. Върху дървената плоскост се изработват ковчег (вдлъбната средна част) и полета (рамкиращи краища), които имат както практическо, така и символично значение, отделяйки свещеното изображение от профанното.
Грундирането (гессо): Преди да започне същинското изписване, дървената основа се грундира с няколко слоя гессо. Гессото представлява смес от тебешир или гипс, животински лепила (най-често заешки) и вода. Нанася се на тънки слоеве, като всеки слой се изсушава и шлифова. Гессото създава гладка, бяла повърхност, която е идеална за нанасяне на боите и осигурява тяхното добро сцепление с основата. Броят на слоевете гессо може да варира, като често достигат до 8-12.
Златното покритие (асистенция): В много икони се използва златен варак за изобразяване на фона, ореолите или детайли от дрехите. Златото символизира Божествената светлина и вечност. Процесът на полагане на златото е сложен и изисква специални умения. Върху подготвена повърхност се нанася тънък слой лепило (полимент или мордан), след което внимателно се полагат фини златни листчета. След изсъхване златото се полира, за да придобие блясък. Често върху златната повърхност се гравират фини орнаменти, наречени "асистенция", които допълнително подчертават сиянието.
Боите (темпера): Традиционно за изписване на икони се използват темперни бои. Температа представлява пигменти (прахообразни цветни вещества), свързани с емулсия от яйчен жълтък (или цяло яйце), вода и понякога малко оцет или вино като консервант. Яйчната темпера има наситени цветове, бързо съхне и е много издръжлива. Боите се приготвят ръчно от иконописеца, който стриктно спазва рецептите и пропорциите. Нанасят се на тънки слоеве, като всеки слой трябва да изсъхне преди нанасянето на следващия.
Техники на изписване: Иконописците използват различни техники за изграждане на образа. Често се прилага техниката на плавно преливане на цветовете (плави), както и полагане на плътни, наситени тонове. Важна е детайлната работа при изобразяването на лицето, ръцете и дрехите, като се обръща специално внимание на светлините и сенките, които придават обем и духовност на образа. Характерни са тънките, прецизни линии (черти), използвани за очертаване на детайлите.
Завършващият етап (лакиране): След като боите изсъхнат напълно, иконата се лакира. Традиционно се използва естествен лак на основата на ленено масло или смоли, който предпазва живописта от външни влияния (влажност, прах, температурни колебания) и същевременно подчертава цветовете. Лакирането придава завършен вид на иконата и осигурява нейната дълготрайност.
Съвременните иконописци понякога експериментират с нови материали и техники, но в основата си те продължават да следват древните традиции, които са се доказали през вековете. Всяка икона е уникална творба, носеща в себе си не само майсторството на иконописеца, но и неговата вяра и духовно посвещение. Използваните материали и прецизните техники са неразделна част от духовното послание на иконата, превръщайки я в свещен предмет, който свързва вярващия с божествения свят.
