„През вековете на робство и по-късно през годините на тоталитарния режим в България, каракачаните са успели да запазят своята идентичност, матерен гръцки език, история, култура и източно-православна християнска вяра, които са предали успешно на нас по-младите, а наше задължение е да ги предадем на следващите поколения”, споделя г-н Коста Балездров, който е председател на Федерацията по културно-просветните дружества на каракачаните в България.
В интервю за news359 г-н Балездров разказва за историята, древните традиции и обичаите на каракачаните, които са изключително богати и разнообразни. За тях самите се знае, че са мистични, загадъчни, но в същото време притежават несломим дух и сърце.
Ето какво още каза г-н Балездров:
- Разкажете ни малко повече за каракачаните, каква е тяхната история?
- Каракачаните сме гърци, водили полуномадски начин на живот до началото на ХIX-и век в планината Пинд в Гърция. Със започване на гоненията срещу православното християнско население в Янински вилает от Али Паша Янински, каракачаните започват да се преселват в днешна България, Сърбия, Македония и Одринско. По този начин, голяма част от нашите предци са се спасили от насилията на тиранина, намерили са нови пасища за многобройните си стада. От този период произлиза и наименованието „каракачани” – от турски „кара – черен” и „качан – беглец”, имайки предвид, че са отглеждали черни овце, в знак на траур за падането на столицата на Византия Константинопол под турско робство, няколко века по-рано и това, че са носили черни дрехи. Каракачаните са дали и много борци за свободата на Гърция от турския поробител – Качандонис, Лепеньотис, Караискакис и др. През вековете на робство и по-късно през годините на тоталитарния режим в България, каракачаните са успели да запазят своята идентичност, матерен гръцки език, история, култура и източно-православна християнска вяра, които са предали успешно на нас по-младите, а наше задължение е да ги предадем на следващите поколения.
- Как живеят каракачаните в България?
- Каракачаните са се интегрирали изключително успешно в съвременното общество, имайки предвид факта, че до преди 60 години са водили номадски начин на живот в планините, с много малко контакти с уседналата част от населението – предимно по работа. Днес голяма част от нас са образовани хора като всички са завършили минимум средно образование, постигнали с много труд един сравнително висок стандарт на живот. Развиват успешен бизнес, доказват се в местната и държавна власт, а една част от нас изкарва прехраната си, работейки в Гърция.
- Защо Гергьовден и Димитров ден са най-почитаните празници сред каракачаните?
- Това са двата празника, според които каракачаните са се ръководили при преходите, които са правили. След Димитровден са слизали от планините към по-топлите места за да изкарат зимата, а след Гергьовден са тръгвали обратно към планините, за да търсят паша за стадата си.
- Какво бихте казали относно традиционния събор на каракачаните, който се провежда всяка година?
- Традиционният събор на каракачаните в България се проведе тази година за двадесети път. Това събитие е най-емблематичното за живота на Федерацията и на каракачаните в страната. Показва целия колорит на нашия фолклор, събират се хиляди хора каракачани, както и много наши събратя от Гърция и приятели българи, за да се веселят с нашите песни и танци. Съборът е може би най-масовото мероприятие на територията на Община Сливен, почитано от представителите на местната и държавна власт. Уникалните носии, както и красивите песни и хора създават неотразима атмосфера на присъстващите.
Каним всички, които не са присъствали досега на наш събор, да го направят през следващата година като можем да им гарантираме неповторимо изживяване.
- Какво е отношението към каракачаните в България?
- Отношението като цяло е добро, имайки предвид факта, че сме се вписали изключително добре в обществото и факта, че сме си изградили висок авторитет. Разбира се не липсва и негативно отношение или провокации, но това по-скоро са прояви на лошо възпитание или на преследване на користни цели от определени личности.
- Има твърдения, които подкрепят факта, че елементи от сватбата при каракачаните се срещат още в произведения на Омир и Илиада, как бихте описали една каракачанска сватба?
- Каракачанската традиционна сватба, разгледана по форма и детайли, представлява феноменална традиция, чиито отделни етапи са запазили традиционната си сила и въздействие до наши дни. Бащата на момчето със свои близки отиват да искат ръката на момата от нейните родители. След съгласието и уговорката, те определят датата на тяхната бъдеща сватба. В сватбения ден, рано сутринта булката облечена в булчинската носия, я закриват зад една черга. Същевременно се омесва сватбена пита, като пеят песни и играят хора, докато пристигнат младоженецът и сватбарите. Пристигането на младоженеца става в съботна вечер. Той и неговите хора прекарват нощта в дома на момичето, като се веселят и пеят. В неделя, преди да го заведат при булката, при нея минават нейните родители, братя и сестри, за да се простят. Дават ѝпари, а тя им отвръща с приготвени дарове. След това водят младоженеца при булката. Там те му разкриват нейното лице. Тогава заедно отиват в църквата, за да се венчаят, а свидетели на тяхното бракосъчетание са всички сватбари. След венчавката водят булката в дома на младоженеца и там продължава същинската сватба. Започват да се вият дълги хора и да се пеят песни. Всички се наслаждават на богатата трапеза. Хорото се води от момче, което носи байрак – Фламбурас, богато украсен със златисти и сребристи дантели. Различни шевици украсяват краищата му. В средата му се зашиват стари монети и хлопка. Дръжката е дървена, а в горния край образува кръст, на чиито върхове се поставя по една червена ябълка, украсена със златиста дантела. Бащата на младоженеца носи бъклица, в която има червено вино. С нея той посреща своята бъдеща снаха и нейните близки. Ако младоженецът има брат, на него се дава красиво ушита торба, украсена със същите дантели и шевици, като на байрака. В нея се носи една от сватбените погачи. Характерно за каракачаните е булката отново да се забули, след като вече е пристигнала в дома на нейния съпруг. Сватбарите остават и прекарват нощта в къщата на момчето. А в понеделник, рано сутринта разопаковат чеиза на булката, приготвен от нейната майка и тя дарява с дарове семейството на момъка.
Това заяви пред news359 председателят на Културно-просветните дружества на каракачаните г-н Коста Балездров, като на въпрос какви очаквания има за предстоящите избори, той отговори: „За двадесетте години на своето съществуване, Федерация на Културно-Просветните Дружества на Каракачаните в България успя да се опази от политиката и предизборните кампании. Както показва и наименованието ни, ние се занимаваме единствено и само с културна и просветна дейност. Политиката сме я оставили на тези, които се занимават активно с нея. А иначе очакванията ни са за едно по-добро бъдеще на всички граждани на България”.
