„Ако нарастването на енергийните потребности бъде посрещнато чрез конвенционални горива и технологии, това ще застраши още повече природната среда, общественото здраве и благосъстояние, както и на международната стабилност”, заяви д-р Валентин Босевски, който е бивш и почитен президент на Националния доверителен екофонд. Д-р Босевски е автор на две изобретения, шест рационализации в медицинската практика, както и автор на над 80 научни публикации.
В интервю за news359 д-р Валентин Босевски представи своята позиция относно трудният преход към световната устойчива енергетика.
Ето как коментира въпроса президента на Националния доверителен фонд:
- Д-р Босевски, разкажете ни малко повече за вас?
- Роден съм на 10.12.1940г. в гр. Свищов. Завършил съм медицина в Медицинска академия в гр. София. Това става през 1967г., а през 1971г. вече започнах работа като лекар в Медицинската служба на армията. Специализирал съм в области като нуклеарна медицина и ядрена безопасност. През 1990-91г. бях заместник министър на околната среда. Ръководих разработването на първата стратегия за опазване на околната среда на Р. България съвместно със Световната банка. В периода от 30.12.92г. до 26.01.95г. бях министър на околната среда в правителството на Любен Беров. Постигнал съм меморандум за съвместни действия с Правителството на Р. Румъния по проблемите на трансграничните замърсявания и съгласието на ЕС да финансира инвестиционни проекти в приграничните зони. От 12.10.1995г. съм Президент на Националния Доверителен Екофонд, от март 2001г. член на съвета по евроатлантическа интеграция към президента на Р. България, от септември 2003г. председател на Експертния съвет по ядрена безопасност към МС и от януари 2004г.съм консултант по ядрена безопасност към Агенция за ядрено регулиране към МС.
- През 1986г. вие сте ръководили екип от български военни медици и ядрени физици за проучване на радиационната обстановка в България след аварията в Чернобил, какво се случи с това проучване?
- През 1986г. заедно с екипа проучихме съдържанието на радиоактивни изотопи в населението от Южна България и съдържанието на йод-131 в щитовидните жлези на деца. Въпреки забраната и заплахите, аз влязох в остър конфликт с властите и публикувах резултатите от изследванията на екипа си в пресата у нас и Доклад до Международната агенция по атомна енергия във Виена. Обвиних властите в некомпетентност и дезинформация и предложих система от мерки за намаляване на риска. А през 1988-89г. създадох и оглавих Център по радиационна защита към Военно-медицинска академия.
- Какви прогнози се очертават за световното потребление на енергия?
- Според съвременните прогнози се предвижда в периода от края на 90-те години до 2020г. световното потребление на енергия да нарасне с близо 60% вследствие прираста на населението, интензивната урбанизация, икономическия и социален растеж.
Потреблението на електричество, което е най универсалната форма на енергия, ще нарасне дори още по-рязко-до 70%. Най-голям дял в този ръст се очаква да има развиващият се свят, където 2млрд.души засега нямат достъп до съвременните форми на енергоснабдяване, каквито са електричеството и природният газ. Прогнозите на Международната агенция по енергия (IEA) са, че по-голямата част от увеличеното енергийно производство на изкопаеми горива.
- Какви суми се инвестират в конвенционални енергийни структури и защо именно в такива структури?
- Всяка година се инвестират около 200-250 млрд. долара в конвенционални енергийни структури и още 1.5 трилиона долара за потребление на енергия от тях. Ако нарастването на енергийните потребности бъде посрещнато чрез конвенционални горива и технологии, това ще застраши още повече природната среда, общественото здраве и благосъстояние, както и на международната стабилност.
- Какво реално ще се случи ако нарастването на енергийните потребности бъде посрещнато от конвенционални горива и технологии?
- В резултат на това човечеството ще затъне в един процес на неопределена във времето зависимост от нездравословни, неустойчиви и неперспективни енергийни структури. В Китай например екологичните и здравните загуби от изгарянето на въглища през 1995г. достигнаха 7% от БВП. Предвижда се до 2020г. тези загуби да нараснат до 13% от БВП на тази страна. За ЕС тези загуби са 2% от БВП, при това без да се отчитат климатичните промени. Глобалните икономически загуби от промените в климата се удвояват на всеки десет години и се очаква през следващото десетилетие годишната загуба да достигне до 150 млрд. долара.
- Какъв е изхода от тази ситуация?
- Той е в търсенето и намирането на политически, икономически и технологични стратегии за преход към световна устойчива енергийна система, основаваща се главно на възобновяеми ресурси на енергия: биомаса, водна енергия, геотермална енергия, океанска гравитационна енергия, вятърна, слънчева фотоволтаична енергия и др. Сериозни претенции за развитие предявиха технологии от типа на топлинните трансформатори, тригенерацията на студ, топлина и електроенергия, топлинни помпи, използващи за топлоизточник подземни води.
- Кога са направени първите опити за изработване на глобална икономическа програма за определяне на темповете и цифровото изражение на развитието на алтернативните енергийни технологии?
- През 1999г. първите стъпки към стратегията за устойчива енергийна система на базата на възстановяеми източници бяха провалени. През 1992г. в Рио де Жанейро и през 2002г. в Йоханесбург се състояха първата и втората Световна среща за устойчиво развитие. Тогава бяха направени първите опити за глобалната икономическа програма. Идеята за курс към глобална алтернативна енергетика обаче претърпя поражение при сблъсъка със силната съпротива от страна на промишлеността за добив на изкопаеми горива и производство на нефт, както и от страна на големите потребители на изкопаеми горива като САЩ и Китай. Следователно процесът на развитие и утвърждаване на алтернативните енергийни технологии ще бъде силно удължен във времето въпреки съществуването на императивна и жизнено потребна за човечеството необходимост от бърза намеса за предотвратяване на промените в климата.
- Състоятелни ли са спекулациите със значението и целесъобразността от запазване на ядрената енергетика като чиста енергийна технология?
- На фона на всички тези обективни и категорични факти, не мисля, че са състоятелни. Проблемът за намаляване на въглеродните емисии е остър и неотложен. За да не настъпят необратими деструкции в състава на атмосферата, въглеродните емисии не трябва да надминават границата от 2 млрд. тона годишно. Ако разделим това количество на 10 млрд. души, колкото по прогноза ще бъде населението на Земята към 2100г., ще получим критичен лимит от близо 0,550 кг. на човек дневно.
- В какви темпове се развиват природощадящите технологии?
- За тях трябва да отбележа, че се развиват с крайно бавно темпо. Бяха необходими повече от 30 г., за да може през 1999г. светът да произведе първия гигават от слънчеви фатоволтаични мощности. Цените на тази алтернативна енергия варират от $0,25 до $1 за киловатчас, което категорично я изключва от масово разпространение. Ясно е, че желаната от всички алтернатива за чисти енергийни технологии е в процес на развитие, който е непредсказуем от нито едно правителство след Йоханесбург 2002г.
Това заяви пред news359 д-р Валентин Босевски като добави „Дилемата за нарастване на енергопроизводството и опазване на жизнената среда на човечеството не може да се разреши без опазването на онези енергийни технологии, които са доказали своята устойчивост и екологосъобразност. В този смисъл ядрената енергетика може да бъде дефинирана като буфер между рисковете от конвенционалната енергетика и утвърждаването на чисти алтернативни енергийни технологии в едно далечно все още бъдеще”.
