Трансплантация на бъбрек в България или в чужбина

Трансплантация на бъбрек в България или в чужбина

Бъбречната недостатъчност е една от онези болести, за които макар и човечеството да е намерило лек, все още да има редица пречки за пълното излекуване на всички „късметлии“. Първата бъбречна трансплантация от жив донор се е извършила през 1933 г. и от тогава насам всяка година се извършват стотици операции.

Трансплантация на бъбрек може да се направи и в България, но вече има и доста центрове за лечение в чужбина подобни на Bridge Medical Bulgaria, които предлагат трансплантации в Турция, Израел и други държави.

Причините за бъбречна недостатъчност могат да са най-разнообразни - полицистична болест, диабет, дори и високо кръвно налягане. Самите бъбреци са незаменим орган, без който човешкото тяло не може да функционира правилно. Макар повечето хора да ги свързват с отделянето на урина, те отговарят за филтрирането на кръвта и връщането на нужни химикали, за увеличаване на броя на червени кръвни телца, дори и за намаляване на кръвното налягане и регулирането на част от хормоните.

Съществуват два вида бъбречни трансплантации - от починал човек и от жив дарител. И при двата вида има клиники, които са специализирани специално в определения вид трансплантация. При всяко положение, бъбречната трансплантация дава шанс за нормален живот на пациентите с бъбречна недостатъчност. Продължителността им на живот нараства между 2 и 3 пъти.

Какво представлява трансплантацията на бъбрек?

Това е операция, в която и донорът и рецепиентът са под пълна упойка. На донорът му се прави разрез и се изважда единият бъбрек, който след това се трансплантира на рецепиента. Модерната медицина позволява на донора да му се направи съвсем малък разрез, който е не повече от 6-7 см. За разлика от старите методи, където една отворена операция е оставяла белег близо 20 см. Вече е създадена и свръхмодерна оперативна технология, при която изобщо не се прави разрез, а се вади бъбрекът през вагината, но това се прилага само в определени клиники и при жени, които са раждали.

Донорите на бъбреци е необходимо да са здрави физически и ментално, както и да са пълнолетни лица. Според българското законодателство обаче съществуват и определени обстоятелства, при които пълнолетието не е наложително.

Донорът и рецепиентът трябва да са съвместими по кръвна група, както и да имат добра имунна система и да са в добро здраве. Донор може да е роднина до четвърто коляно, но ако не е, случаят бива разглеждан от етична комисия, която дава разрешение. Ако трансплантацията ще се извършва в болница в чужбина, етична комисия там трябва да даде разрешението. Относно възрастта за донорство, не съществува горен лимит на години. Въпреки това обаче, донорът трябва да е в добро здраве, предвид това, че ще бъде поставен под пълна упойка по време на трансплантацията.

операционна по време на трансплантация на бъбрек

Преди трансплантацията се правят многобройни изследвания

Целта е да се установи дали и двамата пациенти са напълно здрави и дали трансплантацията е възможна. Пуска се пълна кръвна картина, за да се провери общото здраве на двамата, изследва се урината, прави се ултразвук на корем и гърди (при жените), както и ренген на белите дробове и ЕКГ. Проверява се и имали съвместимост на тъканта. Отделно, предвид спецификата на интервенцията се минава и преглед при психиатър. Той трябва да изготви доклад, дали донорът е в нормално психическо състояние и няма упражняван натиск върху него за донорство.

Какво се случва след трансплантация на бъбрек?

Спрямо метода на операция - закрита или открита, възстановяването е с различна дължина.При закрития метод, болката е по-малка, защото разреза е по-малък. Отделно на пациентите се дава обезболяващо, което да им помогне да се справят с неприятното усещане. Да стане от болничното легло е възможно още на следващия ден, както и да се храни и приема течности.

Повечето пациенти се притесняват, че ще им остане белег, но всъщност той е съвсем малък и освен това шевовете са скрити. След всяка трансплантация се налагат и контролни прегледи - 3 на брой. Още на първата седмица, след 3 месеца, както и след 1 година.

Пациентите могат да се върнат към трудова дейност, която не изисква физическа сила след 2-3 седмици.

5
, обновено на 21/10/2020
публикувал: News359.bg